Риболовът, както и лова, се е появил с единствената цел да осигурява храна на човека.

С течение на годините той се превръща в хоби или спорт и в наши дни вече е най-масово практикуваният спорт в света. Първите данни за риболова като хоби датират от 2000 години преди Христа, на египетски рисунки са били изобразени хора, които ловят риба с мрежи, но до тях е имало и такива с въдица и линия. Също така има данни, че в Китай (4-ти век преди Христа) се е ловяло риба с влакно от коприна, кука - направена от игла, бамбукови пръчки и сварен ориз за стръв. И това не са единствените примери, подобни записи има и в гръцката, азирската, римската и еврейската древни култури. Е, разбира се, в началото риболовът като хоби е бил привилегия на по - богатите и заможни хора.

В историята на риболова е важно място заема историята на тъкъмите. Там основна роля играе риболовната кука, първоначално изработвана от дърво, след това от кости, камък, докато се стигне до откриването на желязото. Тогава тя става обект на внимание и прецизна изработка. В началото е била използвана само с влакно и стръв.

Хората са ползвали влакна от животински или растителен произход и са държали влакното с ръце. Този метод на риболов е изисквал употребата на лодка. Именно това неудобство е довело до нуждата от рибарска пръчка.

В началото риболовният прът е бил къс, около 1,5 м. Най-ранните данни за прът, който е бил дълъг и съставен от няколко части са от древния Рим (4-ти век след Христа). Също така има данни, които посочват как македонски рибари са ловили пъстърва на изкуствени мухи, с прът дълъг 1.8 м. и влакно със същата дължина.

За начало на спортния риболов се смята 1496, когато англичанинът Wynkyn de Worde издава книгата "Treatyse of Fysshynge With an Angle". Книгата е базирана на записки от 14 век и описва дузина изкуствени мухи, от които 6 все още се използват. Пръчките, били вече с размери около 4 метра, а влакно са използвали завързани един за друг косми от опашка на кон.

Голям напредък в риболова се наблюдава през средата на 17 век, когато отново група англичани описват в книга нови такъми и начини за риболов. По това време един непознат за историята риболовец поставя в края на пръта водач, което му позволява да използва свободно влакно и да постига по-големи дистанции на замятане.

През 1667 англичанинът Thomas Barker споменава за риболов на сьомга с влакно с дължина 26 ярда. Именно употребата на влакна с такава дължина е довела до изобретяването на риболовната макара. Експерименти с нови материали за изработване на влакно довели до употребата на канап от животинско черво (описано от Samuel Pepys през 1667) и канап от "лютна" (описано от Venables през 1676). Използването на прът с кука за ваденето на едра уловена риба (канджа) е описано от Barker през 1667. През 1650 Charles Kirby (той се занимавал с производството на игли) усъвършенства риболовната кука и по-късно изобретява кука с Offset point - "Kirby Bend", която все още е в употреба по цял свят.

Първата риболовна макара е била с дървена шпула. През 1770 въдица с водачи по цялата й дължина и макара вече се считала за нещо нормално.

Риболовният прът също претърпял изменения. Доскоро изработван от обикновени дървени пръчки, той започва да се прави от по-здрави, леки и еластични материали като "lancewood", бамбук и др. През 18 век са се изработвали бамбукови пръчки от няколко части, като така е било възможно да се направи прът с по-голяма дължина, който в същото време да запазва здравината си. В периода 1865 - 1870 са направени и първите ламинирани бамбукови пръчки и са получили разпространение и от двете страни на Атлантика.

След 1880 тъкъмите започват да се усъвършенстват все по-бързо. Космите от конски опашки са заменени от копринени нишки с покритие от оксидиран безир. С тези влакна замятането е било значително по-лесно, а също и са потъвали, ако не са били намазани, а ако се е търсел ефект на плуващо влакно, те са били намазвани и са плували по водната повърхност. Рибарите са можели да замятат средно 3 пъти по-далече с тези влакна, а също така влакната довели до възможността да се използват сухи и мокри изкуствени мухи.

През 1896 William Shakespeare от Kalamazoo, Мичиган изобретява макара със въртяща се шпула. Още преди него Шотландската фирма "Malloch" представя първата макара с въртяща се шпула, която е отворена от едната страна. По време на замятането, макарата се е завъртала на 90 градуса и така, заставайки с отворената си страна, влакното се е изнизвало свободно. Когато вече е било заметнато, макарата се е завъртала обратно на 90 градуса, за да може посредством дръжка да се обира влакното. Тези макари намерили приложение за риболов с тежки блесни за сьомга. По-късно на тяхна основа, английският текстилен магнат "Holden Illingworth" изобретява първата макара с фиксирана шпула.

През 20 век въдиците стават все по-леки и с големи показатели за здравина. Бамбуковите пръчки са сменени от въдици, направени от фибростъкло, а по-късно и от карбоновите пръчки.

След 1930 макарата с фиксирана шпула навлиза в Европа, след Втората Световна война в Северна Америка и по цялата останала част от света и идва бумът на Спининговия риболов.

Найлоновите монофилни влакна са изобретени към края на 1930 и се утвърждават като доминиращи след Втората Световна война. Те дават и началото на влакната от синтетични материали.

Пластмасата като материал се налага и при изработването на воблерите, а също спомага за изработването на шнуровета за мухарския риболов.

Днес вече риболовът прерасна от хоби в спорт. Провеждат се международни състезания и турнири.

Риболовът обаче си остава средство за релаксация, за отдалечаване от грижите и проблемите на "големия град", а също и най-масовото хоби на хора от цял свят. Въпреки навлизането на модерни технологии (сонари, електронни шпионки и т.н.), риболовецът все още е изправен пред един и същ проблем с първобитния човек: къде да намери рибата, какъв начин на риболов да избере, каква стръв да използва, да се научи да разбира времето и т.н. и т.н. ...