FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
21 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
РАЗКАЗИ И СЛУЧКИ

"Слука" Странна слука Големият сом от малката рекичка

Германска история
Искам да споделя с вас една история, която ще си спомням цял живот, а и ще ми бъде обица на ухото за същото време. Това се случи на един язовир в югозападна България в края на месец август 2000 година.
За язовира се знаеше, че е давал добре 3-4 килограмови шарани допреди година-две, но сега са останали само трофейните екземпляри и ние ги виждахме дори със собствените си очи всяка сутрин от 6 до 8 часа. По края е целия опасан с пояс водорасли между 5 и 10 метра, но тук там имаше къде да се лови и на плувка. В последно време се говореше и за сомове.
Отидохме за тридневен риболов с чичо Аско (наистина ми е чичо). Същият е ловил шарани колкото малко други хора са ловили и аз може би малко с користна цел го каня да ходим заедно за риба. Пристигнахме в петък около 14 часа на язовира и постояхме около два часа в колата, защото се изви буря като от учебник по метеорология.
Като утихна аз влязох с лодката да захраня, хвърлихме въдиците (за шаран естествено) и разположихме бивака. Вечерта и следващия ден до обяд хванахме дребни каракудки (по около 10 за човек) и една добра мряна, която лично аз имах щастието да уловя. На плувка се бъзикаха така наречените кубинки и вечерта аз смених кукичката на "камшика" (така наричам телескопа без водачи) с №18 и хванах 5-6 кубинки. Имах намерение да потърся сомът.
Преправих набързо една от пръчките като вързах куката директно на основното влакно и й сложих подвижна тежест. Сложих рибката и хвърлих в почти в края на заливчето в което ловяхме (по точно около което бяхме). Сложих и звънче и се захванахме с вечерята.
Около десет часа, както си пиехме аперитивчето и си хапвахме салатката се чу звън и скърцане на аванс. Скочихме и право при "сомоловката". Пръчката стоеше наведена към водата с опънато като струна влакно. След кратко двоумене махнах звънето, охлабих още малко аванса и засякох. Нямаше никакъв признак за наличие на живо същество от другия край на линията. Имах чувството че съм закачил едно от многобройните дръвчета, заляти от язовира. Подърпах малко и се отказах. Чичо Аско каза да охлабя аванса и да отпусна звънчето повече. Послушах го и зачакахме край въдицата. След минути звънчето се вдигна и аванса свирна леко. "Тука е" рекохме и двамата и аз вдигнах пръта. Този път усетих рибата и сърцето ми заигра като полудяло. Обаче каквото и да правех не можех да накарам рибата да тръгне към мен. Обикалях напред назад и дърпах, докато накрая установих, че влакното се е уплело в една издадена напред туфа с трева и заради нея не мога да отлепя рибата. Влакното беше 0.35 и не можех да си правя експерименти. Чичо Аско даде мъдрата идея да го зарежа и на сутринта да го извадя с лодката. Послушах го и отидохме да си довършим вечерята. Как съм спал аз си знам. Отвреме на време чувах скърцането на аванса и направо подскачах.
Както и да е, на сутринта със свежи сили и бистър ум напомпах лодката и влязох. Оказах се прав за влакното и след като го освободих от тревата застанах точно над предполагаемата риба. Работех директно с влакното, а чичо Аско държеше въдицата и отпускаше или навиваше по моите команди. Почти без усилия го отлепих от дъното и започнах да го дърпам нагоре. Видях го. Правеше кръгови движения и излезе от тъмнината на дъното като от нищото. За моите представи бе огромен. Беше достатъчно уморен и не даваше много ядове до момента на допира с мрежата. Имам чуството, че като усети кепчето тогава се събуди. Разфуча се и счупи кепа. Аз запазих самообладание и отпуснах влакното за да не се откачи. Чичо Аско също действаше хладнокръвно.
За щастие мрежата на кепа остана у мен. Повторих операцията, като вече държах кепа отпред на снадката, където се беше счупил. Докарах сома до мен, оставих го да влезе сам в кепа и затворих пречките. По хванат не можеше и да бъде. Работата беше свършена. Затиснах го под мен и тръгнах да ловя дръжката на кепа, която вече бавно се отдалечаваше. Свърших и тази работа и отидох на брега.
Бях невероятно щастлив. Обадих се в къщи да се похваля и започнах да се снимам със сома като Клаудия Шифър с нов тоалет. След като ми размина го напъхах зорлем в теленият ми живарник и продължихме риболова.
Докато се занимавах с дребосъците отвреме навреме подръпвах живарника, за да видя дали сома е жив. Беше се увил на кълбо и се размърдваше леко. Около обяд решихме да съберем въдиците и да се насочваме обратно. Събрах 7 от деветте ми въдици и дойде ред на тази до живарника. Реших пак да дръпна и да проверя жизнения статус на рибата. Както дръпнах така и той дръпна. Дръпна та се не видя. Скъса живарника и изчезна като стрела напред. След него като на парад го последваха и останалите рибета.
Поостанах малко загледан в огледалната повърхност на язовира а чичо Аско само изрече : "Избяга бе". Чувствах се както сутринта, само че на противоположният полюс. Чичо Аско мълчеше тактично и на даваше акъл. Събрахме багажа набързо и изчезнахме.
Това е германският ми риболов. Хванах, снимах и върнах.
Сомско хапнах едва тази година, когато успях да се реванширам с двукилограмово сомче. Вързах го с въже но то пък взе че умря.
Това е друга история.
За доказателство прилагам и снимките. Те са споменът ми и вече не ме е яд за изпуснатата риба. Защото не съм я изпуснал. Пожелавам и на останалите колеги такава слука.
Павлин Георгиев

© Fishing Mania 1999 - 2015