FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
18 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

За вредата от захранката
(20.02.2006 г.)
Hunfi.ruКоментари по темата
Кой от вас не е наблюдавал, особено лятото и в бистра вода, как рибата стои неподвижно на едно място? Особено красиво стоят кефалите: истинска войска на парад в команда "мирно". При подходяща светлина могат да се видят как стоят шараните на табуни, големите бабушки в коренищата на потопени храсти. Опитите да се хванат тези, като че ли мъртви риби са обречени на неуспех. И едва ли не в буквалният смисъл на думата, на вятъра се хвърля захранка с надеждата да се примами рибата към мястото ни на риболов.

Кой и кога е внушил на риболовците, че обилната захранка е залог за успешен риболов?! Целогодишно те се опитват да примамят рибта към плувката си. За един сезон във водата се изхвърлят тонове едра, тежка захранка във вид на каша. Кръга се затваря: рибата престава да кълве окончателно.

Не знам кое тук е в повече – елементарната безграмотност или предразсъдъците. Когато някой "новобранец" казва на друг: "С хляб трябва да захраним" – това е обяснимо. Но когато опитен риболовец, още не разпънал въдицата хвърля във водата шепи захранка, то тогава нямам думи.. А вредата от това ясно и многократно е описана в литературата: няма да Ви се удаде с такива способи да дръпнете платиката /каракудата и т.н./ на съседа, а попадащата на дъното тежка каша /вашата и на вашите многочислени предшественици/ започва да прокисва, загнива и задълго пропъжда рибата от това място.

За някои водоеми, особено неголемите и позаблатени, с позволение ще кажа че захранката може да носи не само критичен за риболовците /в текущият сезон нищо не хващат/, но и драматичен за самите риби характер: и без това неотличаващите се с чиста вода водоеми се замърсяват допълнително.

Лятото аз старателно избягвам местата с остатъци от захранка по брега, а зимата дупките "напрашени" с остатъци от храна. Аз не съм противник на захранването. Напротив, активно захранвам рибата. Но далеч не винаги и не всякога. И най-важното – винаги се придържам към правила:да не захранвам със всичко, с което се захранва, а да знам с какво и колко конкретно.

В зависимост от условията на риболов, захранката може да носи: а/обезателен, б/безполезен и в/вреден характер. Причислявам и случаите, когато захранката е абсолютно безполезна.

Опитните риболовци през зимата знаят, че много често рибата се лови само от една дупка, а понякога – само в единият край на тази дупка. Зимата рибите, особено шарановите, до толкова тясно се "привързват" към едно място и даже една "точка", че никаква захранка не помага. Ако застанете малко по-далечко от успяшно ловящ колега, вие рискувате да се окажете в ролята на съзерцател на добрия риболов: в течение на целия ден няма да ви се удаде да направите по-добър риболов даже и ако използвате най-добрата захранка.

За това, ако тръгвате на риболов само за ден и специално мислите да ловите платика, да захранвате не ви препоръчвам. Това можете да направите или при добро познаване на водоема, или при излет за два и повече дни и то ако сте уверен, че захранените от вас дупки няма да се заемат от някой друг.

Безполезна е добрата захранка при подледен риболов на силно течение в средата на зимата – тук най-важно е да намерите "точката". Въобще, според опита ми, е безполезно да се захранват дупки, в които няма нито едно кълване. Надеждата, че те ще заработят, често въобще не се сбъдва. Всичко горепосочено с пълна сила важи и за летният риболов: ако избраното от вас място за риболов не се явява за рибите "пътека" или "спирка" – захранването е безполезно.

За съжаление много от риболовците да ловят без захранване от ръка или хранилка въобще не се замислят. А ето и основната заблуда: хвърляйки във водата няколко хранилки или шепи захранка, риболовците с часове щателно очакват кълване. Неднократно съм правил експерименти: хвърлям на дъно с хранилка и само с обикновена тежест – резултата е еднакъв.

Захранката и съответно хранилките са добри там, където рибата се храни постоянно или в крайна сметка се намира в настоящия момент. Опитните рибовъдци знаят, че стадото шарани във водоема се придържа към конкретни любими места. При това най-големите риби, така наречените глави на семейството, се намират в един, най-много два строго очертани участъка от развъдника. Почетните риби стоят именно там. В безпорядък се разхождат из водоема само шараните с тегло 1-2 килограма.

Няма никакво основание да се смята, че така не се държат всички представители на шарановото семейство в диви условия. Подводните рибни "стоянки" са известни на не едно поколение местни риболовци и аз зная водоеми, където правото да се лови по тези места се предава едва ли не по наследство. Младежта чака своя ред. Затова преди да хвърлите захранката и дънната въдица с хранилка, постарайте се да определите къде живее рибата и къде се храни. И обезателно си изяснете характера на дъното в мястото, където ще подадете куката си.

Въпросът, поднесен от Александър Сенченко, е много актуален, както от гледна точка на ефективността на риболова, така и в екологично отношение, като затова той съвършено справедливо споменава в настоящата си статия. Ние обикновено недооценяваме мащабите на захранването. За пример ще дам разказа на директора на едно неголямо шараново стопанство, където в развъдника, често посещаван от риболовци, през целия активен сезон въобще не е хранил шараните. От пролетта до есента еднолетните шаранчета качили тегло повече от колкото тези в развъдника с обичаен режим на хранене.

Но при всичко това да си припомним известната формула: Ако не захраним – няма да уловим. Във всичко е нужна мярка.
Hunfi.ru
20.02.2006 г.


© Fishing Mania 1999 - 2015