FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| МАГАЗИН| ТОМБОЛА| инфоПанел
30 Септември 2014 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
BFC | Bulgarian Fly Company Ltd.
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
Фото Форум - фотографията в Интернет
Пъстървово стопаство
СПОДЕЛЕНО

По ключови думиВид рибаВид риболовДруги

Зимен риболов на щука на жерлица
(23.01.2006 г.)
Hunfi.ruКоментари по темата
Щуката – роден индивидуалист. Заема във водоема свое конкретно място и охранявайки своята територия, достига определена възраст и тегло. Тя започва да живее самостоятелно още не наддала и 50 гр. Но ако във водоема има голяма популация от щуки между тях възниква конкуренция и охраната на ловната територия в този случай продължава неопределено време.
Най-добрите, перспективни участъци от водоема се заемат от най-големите и възрастни екземпляри и младата щука е принудена да заеме крайбрежните зони за лов. Обикновено тя избира места близо до водна растителност с благоприятен климат, където има достатъчно проточност и повишено съдържание на разтворен кислород във водата, естествени укрития във вид на коренища или тревиста растителност под първия лед. Концентрацията на риба в тези участъци е голяма. Риболовът там е доста ефективен и кълването може да продължи и едно денонощие, но екземплярите рядко достигат до 500-600гр. При това в бреговата зона има най-много благоприятни места и конкуренцията в борбата за заемането им е голяма, като се създава впечатление, че при заемането им има някакъв ред.
От едно или две места често могат да се извадят толкова риби, колкото от останалите взети заедно. Щуките, победители в конкурентната борба, като правило се стремят да заемат дълбоки, коренисти места, ръбове на топли ями, ями със слабо течение, където достигат внушителни размери.
Дълбоководните щуки се отличават с плътно и набито тяло, леко сплескано от страни. Размерите на тялото на отделни екземпляри на пръв поглед създава впечатление за диспропорция, което впрочем е характерно за всички хищни риби, прекарващи по-голямата част от живота си на голяма дълбочина. Като правило именно от щуките от тази "порода" израстват сегашните исполини с тегло от 10 кг. и повече.
В противоположният на този тип щуки се срещат екземпляри, дължината на които силно доминира над широчината. Те живеят и се хранят по правило в гъстата растителност край брега. Тяхното змиевидна тяло им помага свободно да се провират през дебрите на подводната флора. Дори при ниска концентрация на популацията им, те отстъпват по тегло на тези от дълбочините, но могат да достигнат не малки размери.
Част от щуките остават да стопанисват местата по край брега близо до тръстиките (привличането на рибата към подобни места се обяснява с добрата циркулация на въздуха чрез стеблата на растенията и през порестия, немонолитен лед). Такива щуки малко интересуват риболовците, понеже не достигат голямо тегло. Територията заемана от тях е достатъчно ограничена и им се налага да я делят с други екземпляри. Вместо активно да се хранят, те са принудени да стоят в засада и да се задоволяват с хранителната база на неголемия участък, с който разполагат.
Всяка щука има собствено укритие, свой маршрут, представляващ сам по себе си затворен контур. Колкото по-благоприятни са сезонните и метерологични условия, толкова по-дълъг е този маршрут. При голяма концентрация на хищници, един участък може да бъде обитаван от няколко големи щуки. При определени условия на времето и висока активност на щуката те излизат на близки позиции за хранене и могат да атакуват примамката практически едновременно, като създават илюзия за десетки риби. Хищник достигнал тегло от 5 кг. рядко търпи конкуренти близо до себе си и ги държи на прилично разстояние. Такава риба никога не отива да ловува на отдалечени места.
Щуката най-често атакува от своето обичайно укритие, устройвайки там засада. Но при благоприятни фактори, или ако е гладна, а няма храна, тя криейки се зад неравностите на дъното, се придвижва бързо и винаги по маршрута си, определен предварително. Тя може да застане в засада и внезапно да атакува жертва на всяко място от територията си.
Пътеките на малките щуки (тегло до 1 кг.) в бреговата зона се пресичат случайно и рядко;на средните щеки (1,5-3 кг.) – изключително рядко, само по време на усилено хранене, когато всеки хищник се опитва да разшири територията си за сметка на другия. Пътеките на големите щуки (от 5 кг. на горе) практически не се пресичат никога.
Маршрутите на няколко хищника се доближават в някое благоприятно и удачно място за техния участък. Това по правило е удобно укритие. Честите удари в определен момент от денонощието, на пръв поглед неотличаващи се от другите, говорят за това, че такова място съществува – хищника се стреми да улови колкото се може по-бързо стръвта на спорната територия.
Харастера на кълването на щуката се намира в пряка зависимост от годишното време, атмосферните условия и кислородния режим на водоема. Класическата атака на щуката протича по следния сценарий:
Щуката атакува примамката, захапвайки я напряко през тялото. В този момент, обикновено след няколко рязки развивания на влакното, следва пауза, дължината на която зависи от големината на щуката и размера на стръвтта. Щуката в този момент или спира, стиснала жертвата с кучешките си зъби, или бавно се отдалечава. В типичния случай тя поглъща рибката, завъртайки я в пастта си с главата напред. По движението на влакното може да се проследи целия процес на хранене. Погълнал жертвата, хищника продължава пътя си, като се старае да навакса времето загубено при атаката и последващите маневри. Наблюдава се интензивно развиване на влакното – най-добрия момент за засичане.
Ако хищника е с големи размери, а рибката – малка, то обработката й става много бързо. Щуката в този случай до и след кълването се движи равномерно и без пауза. По този начин се развива и влакното от макарата.
Не голямата щука, сама явявайки се обект на лов, уловила жертвата си се стреми бързо да се върне в укритието си и там я поглъща. Затова интензивното развиване на влакното в първия етап въобще не може да е критерий за големината на екземпляра. Ако схватката е станала на мястото, където щуката стои в засада, интензивно размотаване на влакно може въобще да не се наблюдава. Засичането следва да се направи, когато хищника приключи обработката на стръвтта. Този момент може лесно да се определи по характерното повдигане и подръпване на влакното – щуката поглъща рибката. След това от макарата се развива много малко влакно.
При неблагоприятни атмосферни условия, в средата на зимата, кълването може да продължи неопределено време и няма ярко изразена завършваща фаза. Щукта може да държи примамката в устата си, без да я поглъща, достатъчно дълго. Засичането в този момент не носи успех на риболовеца. В този случай трябва да се създаде у щуката впечатление, че примамката иска да се изплъзне от пастта й. Затова е необходимо хищника да се провокира към поглъщане на рибката с леки микроскопични подръпвания и поклащания на влакното. Но не бива да се прави постоянно. След всяка манипулация трябва да се очаква ответното действие от страна на хищника.
Ако всичките старания да се възбуди апетита на щуката след атаката са напразни е необходимо отново внимателно да се зареди жерлицата, без да се дърпа стръвтта и да се отдалечим на необходимото разстояние. По правило следващото сработване на жерлицата сигнализира за по-сериозни намерения на щуката.

Избор на място за риболов

Най-големите и добри валози, пропадания, извивания на руслото и сливания на реките, както и средната част на водоемите са заети от местообитанията на бялата риба. Във всички случаи именно тя се явява хазяина на водната стихия. Няколкото големи дълбоководни щуки по тези места, издържали на натиска на конкуренцията, не се приближават до местообитанията на бялата риба и се хранят там само когато сулката временно се премества на друго масто. Извода е един: руслото на водоема, местата преди него, ямите със силно течение – са местообитание на бялата риба. Щуката повече обича заливи, не дълбоки ями с изход към плитчините, коренища в близост до руслото на водоема, но не и до фарватера му.
Ако течението е силно винаги е необходимо да се търси естествено или изкуствено укритие, вдаден нос от сушата, завой на руслото на реката, острови, места, където се образува обратно течение и т.н. Вливащите се във водоемите ручеи и рекички са също от любимите местообитания на щуката.

Тактика и техника на риболова

Кълването на щуката пряко зависи от времето, кислородния режим и месеца на риболов.
Без съмнение, най-добри резултати се наблюдават, когато замръзнат водоемите (ноември – декември) и когато започне ледотопенето (март). В зимния период на водоеми с малък отток (януари – февруари и понякога даже и в началото на март) щуката често изпада във вцепенение като може от денонощие до една седмица да стои без да се движи. За да се раздвижи и да излезе от това състояние е необходимо стабилно време със западен, югозападен вятър, съпроводен понякога от слаб дъжд или сняг. Уловените в такова време риби, често са гъсто обсипани с всякакви паразити. Част от жерлиците е нужно обезателно да се оставят на дълбочина, а другата част в плиткото. Само в такъв случай, след няколко часа при благоприятни условия и след едно денонощие при неблагоприятни, може уверено да се каже къде и на каква дълбочина е щуката.
Ако ловите на места, който основно се обитават от малки щуки – в прибрежната полоса или в плиткото и концентрацията на риба е достатъчно висока, то е необходимо активно търсене на добрата щука, свързано с пренасяне на жерлиците. Например ако жерлиците са престояли около час в бреговата зона и не е последвало кълване, трябва да се смени участъка. На практика това означава да се преместим на 15 – 20 метра. И така трябва да процедира до тогава, докато не последва атака на хищника. Може по отрано да се пробият допълнителни дупки, улесняващи преместването на жерлиците.
При риболов на големи щуки трябва да се запомни, че поставянето на жерлиците непосредствено над ями, не винаги е резултатно. Най-добре е когато жерлицата се постави на място с подводен праг или на равен участък на средна дълбочина и малко препятствия.
Ако сте се разположили на дълбоките участъци на водоема, при пренасянето на жерлиците трябва да сте внимателни. Когато се наблюдава кълване в няколко дупки, съпроводено с изваждането на големи риби, а стоящите до тях жерлици "мълчат", то да се местят те до перспективното място не е необходимо. Добре е те да се преместят на друго перспективно място.
Не е необходимо от скорошно местене на жерлиците в средата на зимата или в неблагоприятни атмосферни условия. Щуката по това време се храни веднъж на няколко дни и да й се угоди в този момент е практически невъзможно. Дори попадането на примамката до "носа" на хищника не е гаранция за успех. В такова време кълването става като по команда и продължава секунди. Повторната индикация за активност може да дойде след няколко денонощия и никакви усилия не помагат това да стане по-рано.
Трябва да се запомни, че колкото е по-интензивно пролетното топене и разрушаване на леда, толкова по-активно щуките излизат към брега в търсене на храна, а също така и към местата за мръстене. Именно в това време те започват дълго да се задържат на обичайните си места. Концентрацията на щуки в отделните прибрежни мръстилища се увеличава и риболова по това време е не само опасен заради слабия лед, но е и бракониерство.

Определяне на дълбочината на пускане на стръвтта

При риболов с жерлица успехът често зависи от правилно избраната дълбочина на спускане на стръвтта. За това трябва да се ориентираме по метеорологичните условия, кислородния режим на водоема и това в кой слой на водата стои рибата, с която основно се храни щуката. Освен това е необходимо да се придържаме към следните правила:
Рибката стръв трябва да е повдигната от дъното на такова разстояние, че да не докосва него или предмети по него. В противен случай ще остане незабележима за хищника. При риболов в плитките участъци на водоема (1 – 1,5 м.) стръвтта трябва да е повдигната от дъното на 10-20 см. , на средна дълбочина (1,5 – 3 м.) – на 10 – 100 м. Ако ловите на голяма дълбочина, щуката може да я търсите и в средните слоеве, и на метър под леда. Конкретни правила няма – трябва да се експериментира.

Дължина на влакното

Запаса от влакно трябва да превишава дълбочината на участъка, в който ловим средно с 5 – 6 м., а ако дъното е чисто – 2 – 2,5 пъти дълбочината. Обикновено този запас е нужен, докато щуката сдъвква и поглъща жертвата.
Един от прийомите в този риболов се състои в това, че стръвтта се повдига на няколко метра от дъното, понякога под самия лед. Щуката има отлично зрение и на висящата, почти на повърхността рибка, тя може да реагира по-бързо, отколкото ако рибката е до дъното.
При риболов на дълбочина, над коренища, напомнящи повалена гора, стръвтта се поставя на две тройки, а запаса от влакно се пресмята така, че хищника, когато се самозасече да не завлече линията в корените. По правило дължината на влакното при този риболов, дори при пълно размотаване от макарата, трябва да бъде 2 – 3 м. по-малка от дълбочината на облавяния участък.

Избор на стръв

Зимно време се използва такава рибка, която е най-достъпна за хищника и представлява обичайна негова жертва. Това може да бъде кротушка, костур, бибан – риби, не отличаващи се с особена бързина. С настъпване на благоприятните метеорологични условия най-добрата стръв във водоемите на Подмосковието след кротушката е бабушката.
Достойнствата на рибките се определят от способността им да играят, привличайки вниманието на хищника и възбуждайки апетита му. Ако стръвтта закачена на куката не се движи, атаката на щуката е рядка и по-скоро случайна. Рибката използвана при риболов на щука на зимна жерлица, тежи средно 15 – 30гр. В зависимост от размера на стръвтта и диаметъра на повода се избира тройна кука № 6 – 8.

Изисквания към зимната жерлица

Жерлицата за риболов на щука не се отличава с особени изисквания, а просто е оправдано груба (в сравнение с тези за риболов на бяла риба). Добре е поне малко да се съобразяваме със следните правила: необходимо е да се провери дали макарата няма осев луфт. Поставянето й на остта следва да бъде само на втулка, коята е добре да се направи от материал, който има най-малко триене с остта и да не се влияе от влагата. Най-добре от неметал.
Макарата трябва да се разположи по такъв начин, че да отстои от плоскостта на основата (държателя) на 1,5 – 2 мм. И от повърхността на леда не повече от 10 см.
Работната повърхност на макарата(дължината на една намотка влакно) трябва да бъде не повече от 65 – 70 мм., а борда – надстърчащ над работната повърхност на 15 – 20 мм., така че да предотвратява произволно излизане и оплитане на влакното по време на схватката с хищника и въртенето на макарата. При развъртането си макарата трябва да има определено задържане на инерцията, така че да не се допуска излишно отпускане на влакно.
От днешните поводи за риболов на щука с жерлица е най-добре да изберем волфрамовия. Без да се задълбаваме в недостатъците му, той поне ни гарантира, че голямата щука няма да го прегризе. Възможно е скоро време да се появят и поводи от много по-съвършени материали.
Hunfi.ru
23.01.2006 г.


© Fishing Mania 1999 - 2014