FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
18 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

Още за въртящата блесна (втора част)
(21.11.2005 г.)
Владимир АсеновКоментари по темата
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВИДОВЕТЕ ЛОПАТКИ И ТЕХНИТЕ КАЧЕСТВА

Почти всички модели лопатки могат да бъдат условно разделени на три групи – чинийки, лъжички и листа. Сравнително широко е разпространена и т.нар. "шушулка", чийто първообраз са семената на някои дървета, които се въртят при откъсването си. Тези лопатки се монтират на принципа на свободното отклонение. Отворът за оста се намира под челната дълбоко щампована част, която имитира удебелението на шушулката, около което се върти останалата и по-лека част.
Най-важната характеристика на лопатката е дълбочината на огъвката, защото разликата в налягането върху изпъкналата вдлъбнатата й повърхност я отблъсква от оста. Поради плътността на водата огъвката не бива да е много дълбока, защото настъпва дисбаланс и такава лопатка не се върти добре. Това важи за всички модели и разновидностите им.
Наред с изпъкналостта, способността на лопатката да се върти се определя и от съотношението между дължината и ширината й. Според преобладаващото мнение това съотношение трябва да е в границите на 1,5:3, в зависимост от различните условия на риболов.
По-дългата лопатка се върти относително бавно и с малък ъгъл на отклонение. Блесните с такива лопатки по време на движение изглеждат по-събрани и малки. По-късите лопаткииграят с по-голям размах и по-бързо, създавайки впечатление за по-обемна стръв.
Дебелината /следователно и теглото/ на лопатката също е важна. По-тънката лопатка се върти по-бързо и по-добре, но сечението трябва да осигурява и здравина, необходима за съхраняването на формата. Обикновено сечението на метала, от който се щамповат лопатките, е в границите на 0,3-0,7 мм. Много тънките/под 0,3мм/ не осигуряват стабилно въртене и не са достатъчно здрави, поради което практически не се използват.
Съществува мнение, според което размерът на лопатката се избира в съответствие с големината на желания улов. Повечето известни фирми произвеждат 8 размера въртящи се блесни, като дължината на лопатката се движи от 1 до 8 см. Фирмите дават препоръки също така с кой номер блесна какъв вид и големина риба се лови, но това е относително и практиката го е доказвала неведнъж.
Симетрични и асиметрични лопатки. Симетричните лопатки теоретически могат да се въртят и в двете посоки. Накъде ще се завърти дадена лопатка зависи от положението в началния момент на движението. Има обаче и асиметрични лопатки, които се въртят само в една посока.
Спокойни и вибриращи лопатки. Повечето лопатки имат спокойна и устойчива игра, но има и такивас напрегната, както е при моделите "Аглия" и "Еликс" на "Мепс". Благодарение на специфичната щамповка лопатките на тези блесни предават своята игра на целия корпус, който започва да вибрира, включително и тройката. Понякога това допада на хищника, а понякога не. Без да игнорирам другите известни марки, аз предпочитам спокойното и бързо въртене на блесните на "Рублекс" и "Попския Мепс".
Вибрираща блесна може да се направи, като се монтира чинийкообразна лопатка с широк размах на въртене. С намаляване на вдлъбнатостта на лопатката може да се увеличи ъгълът на въртене до определена степен, обикновено до 60 градуса. Ако още се намали вдлъбнатостта, ъгълът се запазва, но блесната започва да вибрира и играта й става насечена. Такава блесна се "чува" по-добре и е подходяща за тъмна среда.
Акустични лопатки. Те се "чуват" още по-добре. По-силният акустичен ефект при тях се дължи на направени допълнителни отверстия, ребра и др. Това обаче невинаги помага за усилване на ефективността. Определящи са конкретните условия. Например най-много шумящи блесни се произвеждат в скандинавските страни, в които основно се лови сьомга. Както е известно, тя не се храни при навлизането си в реките за размножаване, но активно защитава територията и хайвера си от врагове, сред които може да се окаже всяка изкуствена стръв, особено шумящата. В нашите условия към акустичните блесни не са равнодушни сомът, смадокът, понякога и расперът. Това се отнася за някои водоеми, а за други не. "Верният тон" трябва да се налучква, което предполага, че са необходими повече тоналности, т.е. видове блесни.
Няма да се спирам на модификациите блесни според вида и мястото на основната тежест. Ще акцентирам на закономерностите на въртенето на лопатката и конструкцията на стандартната въртяща блесна.
Според преобладаващите мнения в теорията, които са възприети и от известните фирми, определящи критерии за избора на въртяща се блесна по време на риболов са силата на течението и активността на рибата. Логиката е следната:
Течението силно влияе на играта на въртящите се блесни, особено ако воденето е срещу него. Лопатката започва да се върти твърде бързо и блесната излиза на повърхността на водата. Това може да изплаши рибата, вместо да я привлече. Затова солидните фирми предлагат различни блесни за различни случаи. Например Мепс произвежда следните базови модели: "Аглия" – за тиха вода; "Комет" – за средно течение; и "Аглия Лонг" – за бързо. Очевидно тук важи уговорката, че скоростта на обиране на линията е постоянна величина. По тази логика може много да се коментира, но това е предмет на техниката и тактиката на спининга.
При добре балансирана блесна трябва да се въртят лопатката с вербилцето и детайлите 3 и 4.
В противен случай се увеличава усукването на линията. "Мепс" използва тази конструкция именно за намаляване на усукването. При нея детайлите са хидрообтекаеми, а площта на триещите се повърхности е малка и гладка. По време на движение лопатката с вербилцето се върти най-бързо, дискът 4 малко по-бавно, а конусът 3 най-бавно. Малката сфера 2 почти не се върти, защото й пречи подкривеният край на оста Б, а основната тежест 1 нормално трябва да е в покой. Ако тя се върти, то това става заедно с тройката и цялата ос. Това означава, че триенето между елементите е по-голямо от необходимото. Лопатката предава въртенето си на цялата конструкция и прекомерното заплитане е неизбежно. Такъв дефект показват микроблесните №00 и по-малките от тях, както и олекотените варианти въртушки/без основна тежест/. В такива случаи се налага доработка с цел усъвършенстване. Рядко това обаче е сполучливо, без да се прибегне до утежняване. Най-сполучливо проблемът с усукването е решен при въртящите се блесни на "Рублекс". При тях оста се върти в основната тежест, поради което не може да й придаде изцяло въртенето на лопатката, независимо от нейната маса и изключителна обтекаемост. Тройката се прикрепва към основната тежест посредством нит от жилав метал.
Ролята на конус 3 освен да лагерова движението е да насочва струя вода под лопатката. Същата функция имат и конусните повърхности на диска 4 и тежестта 1. Това стимулира въртенето, защото макар и слабо повишава ъгъла на отклонение.
Във връзка с усукването трябва да се има впредвид още нещо. Забелязъл съм, че дължината на оста на блесната влияе на играта й. Колкото оста е по-дълга, толкова въртенето на лопатката е по-равномерно и стабилно и обратно. Естествено това намалява или увеличава неизбежното усукване на линията. Центробежните сили, които поражда лопатката, се отразяват повече на неутежнената част на оста, като я отклоняват от геометричното й сечение в съответствие на ротацията на лопатката. Това се предава на вирбела и на влакното, което бидейки по-меко и леко, репродуцира многократно тези колебания, също както при детската игра на въже/рис.5/. Ако и спининговата макара навива в посока, обратна на тези "махове" на влакното, усукването се превръща в истинско бедствие по време на риболов.
Точката Х е първата от многото подобни точки по линията и в нея усукващата сила е най-голяма. В останалите намалява постепенно, без обаче да изчезне напълно, защото това е конструктивен недостатък на стационарната спинингова макара. Ако оста се удължи до точката Х, играта на блесната ще стане по-устойчива, а осукването ще намалее. Това ще удължи цялата конфигурация и е приложимо и оправдано при риболова на щука и сом. Във всички останали случаи нормалната дължина на оста е за предпочитане.
Аз определям точката Х чрез наблюдение в бистра вода. Ясно е, че тя се намира на различно разстояние от вирбела в зависимост от масата на блесната и сечението на влакното. При риболов на по-голяма дистанция и близо до дъното в тази точка може да се прищипе оловна съчма или да се монтира голям вирбел без карабинер. И в двата случая усукването се намалява. Още по-резултатно това може да стане като се монтира утежнител-стабилизатор.
В крайна сметка намаляването на този "дефект" на въртушката невинаги е необходимо. В много случаи рибата предпочита по-неспокойната и вибрираща игра. По-важни са пресукването и амортизираното влакно да се отстраняват своевременно.
Владимир Асенов
21.11.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2015