FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| МАГАЗИН| ТОМБОЛА| инфоПанел
30 Юли 2014 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
BFC | Bulgarian Fly Company Ltd.
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
Фото Форум - фотографията в Интернет
Пъстървово стопаство
СПОДЕЛЕНО

По ключови думиВид рибаВид риболовДруги

Още за въртящата блесна (първа част)
(17.11.2005 г.)
Владимир АсеновКоментари по темата
Повече от тридесет години практикувам спинингов риболов и знам, че в наши условия няма по-резултатна блесна от въртящата се. Поне в обозрим период от време, защото практиката е предлагала и неминуемо ще предложи нови задачки, които са намирали и ще намерят своите оригинални решения. Преди тридесет години условията бяха едни, сега са други, а след тридесет години – кой знае...? Струва ми се обаче, че тази блесна няма да бъде изместена от върха още дълги гидини. И това определено не е само мое мнение.
Чрез търсене и експериментиране в колекцията ми се натрупаха значително количество, както ефективни, така и не до там добри изкуствени примамки. Неефективните се превърнаха в една солидна база за изводи и съответно за резервни части. Стана традиция на всеки излет да отделям време за изпробване на подобрени новозакупени или правени от мен блесни. Постепенно кутията с надпис "ПРОБИ" започна да тежи почти колкото тази с работещите, т.е. изпробвани и доказали се примамки.
Овладявайки спининга минах по по-трудния път. Първо "пипах в тъмното", после се учих и взаимствах от много чужди и наши авторитети – пишещи и непишещи братя по оръжие. Сред тях особено място заеха скандинавски и руски автори и риболовци. Най-много съм научил от руските специалисти, защото те са били принудени да компенсират оскъдицата в социалистическия пазар на риболовни принадлежности с много находчивост, грамотност и технически умения. У нас недоимъкът в тази област преди време беше почти същият като в СССР. Колкото и пресилено да звучи, настоящето изобилие не намали хъса ми да майсторя и експериментирам. Даже обратно. Като загубиш по няколко скъпи блесни на излет, започваш да се замисляш, дори и никога да не си хващал клещи. Но това не е толкова съществено, колкото безспорният факт, че в нашите географски ширини не всяка нова, пък била тя и фирмена примамка е успешна.

ВСЕ ПАК, ЗАЩО ВЪРТЯЩА СЕ БЛЕСНА?

Защото е базата за опознаване и разбиране на всички спинингови примамки. Въртушката е най-категоричното потвърждение, че главното в спининга са хидродинамичните и хидроакустичните колебания, които са резултат от движението й във водата. Рибата ги възприема със своя локатор, наречен странична линия преимуществено и преди всички останали сетива. Другите видове изкуствена стръв създават по-слаби, или по-точно казано – по-малко примамливи вълни, поради което при тях е необходимо по-голямо или по-малко сходство с жертвите на хищника. При някои модели воблери и силиконови рибки е постигната почти пълна прилика с рибката първообраз.
Държа да подчертая, че не вярвам сляпо и безрезервно в универсалността на въртящата се блесна, или на която и да е изкуствена примамка. Определящи са факторите време и място. Тук имам впредвид не само астрономическото време с неговите климатични условия и особености, а и времето в исторически смисъл.
Започнах да ловя на блесна на единадесет години, сам, без никакви познания за този риболов, тласкан от детско любопитство и все още неосъзната потребност да съм различен. Първата ми по-свястна пръчка беше двуколенна "Джермина" с допотопни железни водачи. На нея, като топуз, висеше огромна чешка макара "Роен", с груба пластмасова шпула, на която бях навил влакно 0.30 от незнайна марка, за да става за всякакъв случай, разбира се. Само не и за спининг, както се оказа впоследствие, защото първите блесни, които си бях купил бяха леки, подобни на рибка чешки клатушки. Ловяха детското око, но не вършеха работа в конкретния случай. Тогава попаднах на кутия "Набор летных блесен", състоящ се от шест броя коя от коя по "сделани" клатушки, снаряжени с огромни синкави тройки. Сред тях обачче имаше две по-малки с елипсовидна форма и доста тежки за габаритите си. Поради това беше възможно да ги замятам в рамките на 15-20 метра. Останалите от комплекта също бяха леки като чешките и до тях така и не опрях, защото веднага с налучкването на най-общите правила, започнах да ловя прилични, макар и малко на брой кленове на река Лом.
Този факт предизвикваше завист сред моите врастници и абсолютно неверие сред по-възрастните, които чистосърдечно ме подозираха, че ловя със сляп кош – най-популярният риболовен уред за всички времена. Копаеш си пипера, а кошът в съседният вир се пълни с риба. Вадиш я, залагаш коша отново и – право в хоремага...
Сега макар и по-бавно пак се лови риба със сляп кош, но с въпросните клатушки – хич. Още ги пазя и ги опитвам от време на време по същите места, но почти безрезултатно. Така че, факторът време определено има и исторически аспект.
До смяната на грубите руски тройки с по-малки и френски, до използването на вирбел, и най-накрая до минаването на въртяща блесна, се стигна след около две години, през които нищо друго не съм правил през свободното си време, освен да ловя на блесна, или да вися в магазинчето на Попето на ул.Солунска. Там харчех джобните си пари и крадях занаята от т.нар. постоянно присъствие, състоящо се от изпечени и заклети рибари. В един прекрасен ден тежкия Роен беше дисквалифициран от един чудесен "Луксор", дебелата жилка от "Тортю" 0.20мм, а клатушките – от вездесъщите въртушки на стопанина на магазина, които наричаха и то съвсем основателно "Попски Мепс". Всъщност, Попето само ги продаваше. Кой ги правеше и до днес не се разбра, при все, че много хора си приписват заслугата.
Глупавите метални водачи на Джерминката бяха сменени под вещите указания на постоянното присъствие с порцеланови... и се започна. Като че ли прогледнах сред пълен мрак. Бях преминал фазата "откриване на колелото", когато започнах да загрявам, че не съм най-хитрият всезнайко. Започнах да търся и чета специализирана литература. Съчетаването на практиката с теорията ми отвори вратите на един друг свят – нещо като запазена територия, в която почти нямаше конкуренция и в която многото риба и силните емоции бяха нещо обикновено и като че ли нескончаемо. Не след дълго обаче нещата започнаха да стоят по-иначе.
В момента картинката е абсолютно несравнима с тогавашната, и за да си уловиш нормата с блесна се иска доста можене и обикаляне. Благодарение на качествените въртележки, с които работя, все още се справям добре. Основната част от тях са подобрени фирмени, или правени от мен. Фабричното серийно производство е едно, а ръчното съвсем друго нещо. На ръка детайлите могат да се доизкусурят до възможния максимум и след многобройни изпитания да се стигне до оптималния вариант за дадения вид и размер блесна. Основа на този процвс е доброто познаване на детайлите и взаимозависимостите при този тип изкуствена стръв, поради което ще се опитам да ги опиша малко по-подробно.

ЧАСТИ И ПРИНЦИПНО ДЕЙСТВИЕ НА ВЪРТЯЩАТА СЕ БЛЕСНА

Вече съм имал възможността да кажа, че въртящата се блесна е нестандартна, т.е. абстрактна примамка и не прилича изцяло на нищо от онова, с което се храни хищната риба. По това тя се различава клатушките, изкуствените рибки и т.н., които се класифицират като прототипи.
Основна нейна част е лопатката /листо, перце/, която се върти около телена ос, прикачена на нея направо, или чрез допълнително ухо /вербилце/.
Едно от най-сполучливите обяснения на детайлите на въртящата се блесна и въртенето на лопатката дава руският спинингист В.Андреев. Естествено той се базира на опита на голямата руска школа, но в същото време е оригинален и конкретен. Схващанията му за спининга са абсолютно валидни и в наши условия, поради което ги възприемам изцяло. Ето един хубав цитат от него:
"За илюстрация на въртенето на лопатката да си спомним златното детство. Навярно много от нас са правили тогава простата играчка вертолет, забивайки птиче перо в картоф под ъгъл спрямо оста му. При падането си играчката започва да се върти и колкото ъгълът на наклона от вертикалната ос на падане е по-голям, толкова по-силно и устойчиво е въртенето. Тя винаги е една и съща и зависи от асиметрията на конкретното перо.
Същото става и с лопатката на въртящата се блесна, само че в по-плътната водна среда. Бидейки свързана с оста на блесната, при нейното постъпателно движение, лопатката изпитва съпротивлението на водата и започва да се върти. Колкото повече лопатката е отдалечена от оста, толкова въртенето й е по-бързо. Това доказват почти излезлите от употреба модели с фиксиран ъгъл на отклонение /рис.2А/. Ако направим няколко еднакви по форма и дебелина на материала лопатки, но с различен ъгъл на отклонение, ще установим, че най-бързо се върти тази с най-голямото отклонение.
След това се е стигнало до приложението на т.нар. свободно отклонение /рис.2Б/. На теория такава лопатка би трябвало да се отклонява от оста на всякакъв ъгъл, но на практика се оказало, че той е винаги определен и зависи от съотношението на физическите й параметри. Използването на вербилце е било подобрение на варианта свободно отклонение и основа за производство на съвременните въртушки.
Следва продължение ...
Владимир Асенов
17.11.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2014