FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
22 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

Лефер. Или hardcore риболова в пълната му прелест. (част първа)
(19.07.2005 г.)
Борис Тодоров
Консултант: Огнян Вичев
Въпросите Ви към автора
Повечето рибари по морето подскачат при споменаването на името на лефера. Това е може би най-ценената риба както за промишлен, така и за спортен риболов. Латинското име на лефера е Pomatomus Saltatrix; навън е известен като Bluefish или Tailor.
 
Широко разпространен е в цял свят. На размер достига до 130 см и 14 килограма. На морето можете да чуете за чернокоп, лефер или гофан, става дума за една и съща риба. Рибите до около 200 гр. се водят чернокоп, от 200 гр. до към килограм и половина са лефер, а по-големите са гофан. Въпреки че проповядвам идеята за catch and release, просто няма как да не спомена забележителните вкусови качества на лефера. Това е и най-скъпата морска риба на рибните борси заедно с калкана, която може да достигне и до 27 лева за килограм.
Основните методи за спортен риболов на лефер са два - на дъно и спининг.

Ще започнем с дънния риболов. Трябва ви пръчка за дънен риболов. За дължината й се събразявате според мястото, от което ще ловите, но тя трябва да е над 3 метра. Подходящи са и surf caster-ите. Макарата е желателно да е с размер около 100 м. 0.40. Леферът е хищник и има страховити зъби, с които хапе, а как боли... Отнасяйте се с него както се отнасяте към щука. Монтажът за дънен риболов на лефер е поле за изява на всеки риболовец. В интернет има много западни сайтове, в които има подробни обяснения за дънните такъми, предвидени за риболов със стръв рибка. Важното е да имате дебел повод, който да бъде прегризан трудно от лефера, ако налапа цялата стръв. Може да ползвате и кевларен повод, волфрамов, метален или просто монофилен около 0.35-0.40. Такъмът е с крайно олово. На повода се връзва една кука с размер, подходящ на нея да бъде нанизан цял сафрид или граца (малък сафрид), може да ползвате и парчета от заргана. Друг удачен метод за монтаж е с две куки като втората е с ухо и е нанизана свободно да се движи по повода. Когато ловите лефер на дъно е добре да имате контакт с пръчката, за да можете да реагирате своевременно на удара. Времето за дънен риболов на лефер е вечер. Има случаи, когато удря и през деня, но това са по-скоро изключения. Най-търсените места са тези, където има някакво осветление. Това е не заради екстрата, която ви предоставя светлината, а защото вечерта пасажите от дребна риба се навъртат в осветените участъци. Лефер също може да бъде ловен и на плувка, или по-скоро на тапа. Това се прави на местата, където дъното е много обрасло и се налага стръвта ви да се намира над обраслия участък. През деня лефера се изтегля навътре в морето, следвайки пасажите от рибата, с която се храни. Привечер пасажите се връщат към брега и леферът, ако го има, идва с тях и се задържа до сутринта на следващия ден. Но и от това правило има изключения. Стари рибари са ми разправяли за добра слука с лефера по обедно време. Това значи, че е имало причина леферът да се задържи до брега, а причината винаги е една и съща - наличието на кльопачка. Така че ако посред бял ден хората вадят примерно сафрид, има голям шанс в района да се върти и зъбатият. Има места и със свои специфични особености, където е възможно леферът да се задържи до брега в продължение на седмици - това става много рядко, но все пак става. Едно такова място е каналът, свързващ морето с Варненското езеро. Причината леферът да се задържа там е огромното количество попчета, които също са част от менюто му. През 89-та година беше точно един такъв период; това е може би най-голямата "сеч" на лефер в близките 20 години. Лефер даваше от към края на август до началото на октомври. Най-активен беше сутрин по тъмно, после имаше спад и привечер отново се почваше. 7-8 хубави риби на ходене бяха нещо нормално. Основният метод за риболова му тогава беше на блесна. Блесна е може би доста силно казано за дръжките от врати, които много колеги ползваха, но такива бяха времената тогава, а и спининговият риболов не е особено популярен по морето. Леферът почти винаги издава присъствието си. Ако виждате риби да скачат по повърхността или да се пръскат панически във всички посоки, то почти е сигурно, че това е работа на зъбатия. Класиката в разпознаването на наличието на лефер е така нареченият джурум. Джурумите обикновено стават навътре в морето, но по-рядко стават и около брега. Когато леферът подгони пасажите с риба, тя тръгва да бяга към повърхността. Проблясването й привлича гларусите и чайките, които се въртят в участъка с рибата и се спускат бясно с главата надолу, бухат се във водата, опитвайки се да докопат нещо от обяда на лефера. Облакът от кръжащите гларуси и чайки се вижда от голямо разстояние и кара сърцето на рибаря да се разтупка. Ако пък някой колега до вас извади половин сафрид на чепарето или отхапана илария, то вече е съвсем сигурно, че леферът шета из района. Запалените по този риболов колеги винаги носят по някоя и друга блесна или воблер в снаражението си и в такива сублимни моменти смяната на такъма става с космическа скорост. А подробностите за оборудването ви – следващата седмица. Имайте търпение :)
Борис Тодоров
Консултант: Огнян Вичев

19.07.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2015