FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
18 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

Воблеростроене за всеки
(30.06.2005 г.)
Павел ПантевВъпросите Ви към автора
Всичко започна като един експеримент! Може ли човек като мен "с две леви ръце" и минимален набор инструменти, но с много желание да направи собственоръчно изкуствени примамки - воблери! След доста четене в Интернет и с неоценимата помощ на колегите (Злати Крумов) мога да кажа, че мисията е успешна!

Ето минималния набор инструменти, които ползвах:
Ножчето, пилите, скалпела, триона и шкурката се използват за изработване на тялото. С поялника и отверката се оформя арматурата, а лепилото (двукомпонентно) служи за здраво залепване на арматурата и лопатката към тялото на воблера. За тяло използвах дърво от липа (не, че не става и по-твърда дървесина, но просто е по-трудна за обработване). Не препоръчвам използване на иглолистна дървесина, защото структурата е по-влакнеста. Започва се от тук:
С триончето се прорязва по дължина едно правоъгълно трупче за арматурата на воблера. След това с триона или нож (примерно макетен) се оформя грубо тялото. При оформяне на тялото трябва да се следи да бъде симетрично по отношение на прореза, тъй като всяка несиметричност оказва голямо влияние върху поведението и играта на готовия продукт:
След дооформяне на тялото на воблера със шкурка трябва да се заемем с направата на арматурата. За нея най-добре е да се използва тънка тел (зъболекарска) 0.8 или 0.6 мм. Аз лично напоследък използвам медна тел, която се обработва по-лесно и най-важното - запоява се добре с поялник! (за това след малко) Халките се правят най-добре с малки клещи по този начин:
Извива се около тънка отверка халката и с малки клещи се пристяга силно, така, че да се оформи идеално кръгло ухо. Следва оформянето на арматурата. Колкото и грубо да звучи - тук не се занимавам с мерене, а директно слагам арматурата в прореза и огъвам на място:
Тук вече идва тънкия момент! Понеже медната тел е по-мека - с поялника правя една сериозна спойка. Целта на спойката е да заздрави арматурата, като същевременно придава тежест в долната част на воблера:
Когато арматурата е готова се монтира в дървената част, слагат се утежнения и се залепва здраво с лепило. Добре е да се ползва някакво здраво двукомпонентно. Повечето от колегите, занимаващи се с подобна дейност използват нашумялото от рекламите напоследък Poxypol. Важното според мен е лепилото да е тежко, така, че да придава допълнителна тежест в долната част на воблера.
След залепването на арматурата се изчаква достатъчно време лепилото да засъхне и да се втвърди здраво. След това внимателно с малка пила и ситна шкурка се премахва излишъка от лепилото и се заглажда тялото на воблера. С триона правим и напречния разрез за лопатката. Трябва да се има предвид, че колкото по-хоризонтално стои лопатката толкова по-дълбоко ще гази воблера и обратно. За универсални воблери разреза за лопатка трябва да е под ъгъл 45 градуса. За лопатка може да се ползват доста материали. Удобни са примерно прозрачните CD-та (по едно такова има във всеки шпиндел дискове). Аз лично ползвам част от алуминиев радиатор за процесор. Достатъчно твърдо е и е лесно за изработка. С ножица за метал се изрязва грубо формата и след това с пила се дооформя. За залепване може да се използва и обикновен каноконлит.

След оформянето и изглаждане се грундира с леко разреден яхтен лак. Изчаква се да засъхне, минава се с много фина шкурка и ако сте маниаци повтаряте упражнението - второ грундиране и шкурене. Желателно е вече воблера да се топне във вода за да се види как стои и ако се налага да се нанесат корекции. Воблера трябва да стои във водата без да е килнат на една страна.
От тук започва вече артистичната част - боядисване и украса! За боя използвам от магазини Бонжур специални боички за макети. Големия проблем при тях е цената. 2.50 лв. бройка, а трябва да имаме поне няколко цвята. След боядисването (рисуване) се лакира поне още два пъти. Остава само да се сложат куките и воблера е готов за подвизи.
За финал ще си призная, че риба с тях не съм хващал още, но играта им е впечатляваща! Въпрос на време е само :-)

Ето и цялата ми "зимно-пролетна" колекция. Без да си давам зор съм ги правил в продължение на няколко месеца. Противно на всякаква логика не съм копирал някой известен "купешки" модел, а действах на принципа "каквото стане". Особена надежда възлагам на "Jointed" моделите.
Павел Пантев
30.06.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2015