FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
18 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

Мухарският шнур
(16.04.2005 г.)
Борислав ЙордановВъпросите Ви към автора
Шнурът е третият основен елемент в мухарското оборудване. Той пренася мухата до там, до където сме пожелали. Избирането на подходящ шнур не е лесна работа, особено за хора, сега навлизащи в мухарството, още повече като се има предвид сложността на класификацията на шнуровете. От около 50 г. се използват главно синтетични шнурове, които имат принципно еднакво устройство. Състоят се от сърцевина, междинен слой и обвивка.
Сърцевината на шнура е определяща за неговите качества - бързина, памет, здравина. Шнурове се правят с монофилна и плетена сърцевина. Тези с монофилна са обикновено по-ниски класове, имат по-ниска цена, но притежават негативни качества като голяма памет, държат се като въже по водачите и определено са чести случаите на скъсване.
Шнуровете с плетена сърцевина имат по-малко памет, като за някои се използва израза безпаметни. Лично аз не мисля, че може да произведе 100% безпаметен шнур, но това е друга тема. Определено са много по чувствителни и бързи, а и със завишена здравина.
Съществуват и шнурове с излята сърцевина като модела на Кортланд 555, но все още не може да се каже дали тази нова технология има бъдеще. Междинният слой на шнура определя двата основни вида шнурове: плуващи и потъващи.
Плуващите шнурове притежават междинен слой излят от ПВЦ, в което има мехурчета въздух, което е причината спрямо обема си шнурът да е по-лек от водата и съответно да плува на повърхността.
Потъващите шнурове притежават микроскопични парченца олово в междинния си слой, по-тежки са от водата и потъват. Потъващите шнурове се използват в много сложни ситуации. Специфичните условия са причина тези шнурове да се изработват с различна скорост на потъване:
  1. fast – 2 ½ - 3 инча за секунда
  2. extra fast 3 ½ -4 инча за секунда
  3. super sinking 4 ¼ - 5 инча за секунда
  4. super fast 5 ¼ - 6 инча за секунда
  5. extra super sinking 6 ¼ - 7 инча за секунда
Има шнурове, които са производни на основните два вида и се наричат полупотъващи или итермедиертни. Тяхната скорост на потъване е 1 ¼ -1 ¾ инча за секунда.
Обвивката на мухарския шнур е определяща за неговите качества и издръжливост. От това дали е по-твърда или по-мека може коренно да се промени един и същ шнур (с еднаква сърцевина и междинна част).
Дължината на мухарския шнур е общо взето постоянна величина. Най-често шнуровете са с дължина от 30 ярда или 27.3 метра, но има шнурове със дължина от 9.10 до 50 метра. Това, разбира се, е свързано със спецификата на риболова, за който се ползва той.
Спрямо тежестта обаче се прави и може би най- важната класификация на мухарските шнурове – тази, с помощта на която стиковаме шнура с пръчката, тази класификация се прави под юрисдикцията на AFTMA (American Fishing Tackle Manufactures Assosiation), която има ново име - ASA (American Sportfishing Association).
Класификацията на шнуровете по класове ни дава ориентир как да си сглобим такъма или за какви риби ще ходим - по-големи, по-малки или ще се занимаваме с морски риболов, при който се използват дори шнурове 21 клас, на които първите 10 ярда тежат около 53-55 грама. Самият риболов обаче не обръща внимание на това. Спецификата на този вид риболов отдавна е довела до изработването на шнурове с със специфични за всяко едно условие конус на шнура. Известни са десетки и стотици видове конуси, които в крайна сметка се свеждат до четири основни вида:
  • Двойно коничен, DT, Double Taper
  • Ракетовиден, WF, Weight Forward
  • Глави, ST, Shooting taper
  • Паралелни, L, Level
Двойно коничните изтъняват към двата си края, предназначени са за риболов на къси дистанции до 15 метра, полагат леко мухата и по принцип са подходящи в малките класове до 6-8 клас.
Ракетовидните шнурове са най-използваните по света шнурове. Принципно при тях торпедото на шнура е изнесено напред, на практика обаче има стотици видове ВФ шнурове със специфичен конус на торпедото. Независимо от торпедото си тези шнурове достигат по-големи дистанции от ДТ шнуровете. Твърдението, че тези шнурове полагат по-шумно или детонират върху водната повърхност не отговаря съвсем на истината. Донякъде това, че тежестта е съсредоточена отпред логично води до този извод, но на практика се вижда, че самият шнур изтънява така или иначе в предната си част. На тази база има шнурове, които имат специфично торпедо, изтеглено назад с много тънка тип секция за далечно и деликатно подаване. Кортланд 444 Клиър Криик например.
Начинаещият мухар е добре да започне със ВФ шнур, тъй като е по- доловима силата, която те прилагат върху върха на пръчката, а от там контролът и кастингът в началото се улесняват.
Главите са шнурове с ФВ профил на конуса, но се отделят като отделен вид шнурове, тъй като се изработват в дължини от порядъка на 30-40 фута или 9-12 метра, завършващи от към задния си край с излят клуп, към който се прикрепя бекинг или Рънинг Лайн. Последният се слага, когато има нужда от плаваемост на бек-лайна, т.е. това, което е зад шнура, по същество представлява шнур с по-малък и постоянен диаметър.
Паралелните шнурове са рядко използвани, главно от начинаещи заради ниската им цена. По цялата си дължина те имат един и същ диаметър, което повлиява много негативно върху кастинга като аз лично не препоръчвам дори и на начинаещите. Причината е, че с такъв шнур ще загубят много повече време в първоначалното усвояване на замятането, още повече самото полагане и вадене на шнура няма как да се подобрят дори и след известен напредък, тъй като геометрията на предната част на шнура е паралелна.
Споменах, че ракетовидните шнурове се изработват в най различни варианти, най-общо казано те могат да се сведат до два:
  • първият тип Вф шнур притежава късо торпедо средно около 20 фута (6м) и е предназначен за къси до средни дистанции (10-15 метра);
  • вторият тип притежава торпедо, което е допълнително изнесено назад и средна дължина 25-30 фута. Тук дистанцията може чувствително да надвиши 15 метра и да достигне над 20, а при повече опит дори да се извади целия шнур, което, разбира се зависи и от типа пръчка, която сме избрали преди това.

Тези два основни типа ВФ шнурове са основа, върху която фирмите производители произвеждат всички останали видове шнурове. Тях обаче ще разгледаме на един по-късен етап.
За да можем да правим сами своята преценка за специфичността на шнура, е нужно да познаваме неговата анатомия на профила. В мухарството е прието всяка част на шнура да се именува именно с тази цел. Най-отпред шнурът започва с тънка част, която се нарича връх или (Tip). Тя преминава в преден конус или преход (Front Taper), следва тялото на шнура (Body), съответно то преминава в задния преход (Rear Taper) и най-накрая е линията на шнура (Runing Line), която се свързва с бекинга съответно с макарата.Също така е прието предният и задният конус заедно с бодито да се наричат глава на шнура.

Ето два примерни профила на класически ДТ и ВФ шнурове:

6 клас ДТ 444 Кортланд
Tip-6 inc. F.Taper-8ft. Body-73ft Bk.Taper-8ft
Става ясно, че ДТ шнура представлява всъщност една много дълга глава и тъй като тези шнурове работят най-добре до петнайсетия метър се оказва, че двойно коничният шнур може да се ползва и от двете си страни, т.е. след изхабяването на единия край, което за марковите шнурове става за около 2-3 до 4 сезона се обръща задния край.

6 клас ВФ 444 Кортланд
Tip-6inc. F.Taper- 10ft. Body-22ft. R.Taper-6ft. Runing Line-51 Ѕ ft.
При този шнур се вижда, че главата на шнура заема половината от дължината му, а останалата половина е рънинг лайн. Тези шнурове могат да се ползват само от единия край, като след изхабяване на шнура той или се изхвърля, или единствено може да се ползва рънинга, ако се сметне, че може да се ползва за нещо.
По принцип живота на един шнур особено на високите класове е 2-5 години, като това естествено зависи от това дали той е ДТ или ВФ. Въпреки напредъка на технологиите, за шнура е нужно да се полагат определени грижи. Освен това е важно да се знае, че шнурът е много податлив на усукване, ваденето му от макарата трябва да става или през водачите на пръчката или чрез специална машина за пренавиване, която директно го навива без да го усуква. Това означава, че самото почистване, което привидно е елементарен процес, трябва да се извършва с внимание и съвсем не по най-бързия начин.
Има различни видове приспособления за почистване и смазване шнура, които
са направени именно с тази цел. Аз предпочитам да почиствам шнура с машинка за пренавиване като за самото почистване първо използвам навлажнена кърпичка, след което при второто полиране на шнура използвам различни видове смазки, известни като лайн дресинг. Те подобряват плаваемост на шнура, а също така забавят неговото стареене.
Като цяло се стремя да използвам възможно най-малко химикали, които не са специално обозначени, че са за почистване на шнур.
Много хора си перат шнура с топла вода и сапун. Не отричам този метод, но навиването на шнура обратно на макарата води до усукване и промяна в геометрията на шнура, която почти винаги е необратима. Тъй че в такива случаи е добре шнура след изпирането да се изпъне целия на дължина или да се пусне от балкон със същата цел. По този начин усукването се предотвратява.
Борислав Йорданов
16.04.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2015