FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
18 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

Въведение в риболова на тежко
(16.03.2005 г.)
Милен СакакушевВъпросите Ви към автора
Първо ще направя няколко уточнения без да се впускам в излишни обяснения. В нашите риболовни среди битуват две словосъчетания - "риболов на тежко" и "дънен риболов", като много от колегите не правят разлика между тях и респективно, казвайки дънен риболов имат предвид стандартният риболов на тежко, което не е особено правилно.
Риболов на дъното може да се упражни както с монтажи на леко /плувка/, така и с монтажи на тежко, та дори и с изкуствени примамки. Същността му е в това, че основната част от линията лежи или е в максимална близост до дъното. В този ред на мисли риболовът на тежко винаги е и риболов на дъно. Основните видове риба, които се ловят с монтажи на тежко са сом, шаран, щука, бяла мряна, бяла риба, както и някои по-дребни видове като каракудата и платиката.
Риболовът на тежко няма финеса и елегантността на мачовия риболов /и изобщо на риболова на леко/, далеч е от романтиката на спининга, но пък си има други достойнства, подтикващи толкова много хора да го практикуват. Колкото и относително да звучи, именно с тези методи се улавят най-едрите екземпляри в дадения водоем. В същото време риболовът на тежко изисква огромно количество екипировка, което донякъде затруднява местенето от едно място на друго. Наистина до голяма степен този риболов е статичен, но и това е част от чара му. Установявайки се на дадено място, разбира се след задължителната проверка /или чрез сонар, или поне със "сондиране" на мнения от местни риболовци/, риболовецът се опитва да привлече и задържи рибата пред себе си.
Всяка линия за риболов на тежко е изградена от пръчка, макара /почти винаги/, влакно, тежест и кука. В зависимост от начина на риболов и вида на рибата, която се търси, към монтажа се добавят противоуплитащи тръбички, вирбели, различни модели телени хранилки, метални поводи и т.н.

Пръчки
Пръчките за риболов на тежко могат да бъдат или телескопични или дву- и триколенни. Първият вид е предпочитан заради възможността да се сгъва компактно и съответно да се транспортира лесно. Коленните пръчки в повечето случаи са с по-добър строй /федерация/ от аналогичните им телескопични модели. Отделно от това, коленната пръчка има по-малко на брой "слаби" точки - т.е. това са местата, където се снаждат отделните колена. В телескопичните пръчки тези точки варират от 4 до 8-9. Аз лично предпочитам коленните пръчки. Според материала, от който са направени, пръчките се делят на три вида – карбонови, стъклопластови и композитни. Първите се отличават със своята лекота и стегнат строй. Основното преимущество на стъклопластовите модели е здравината, която пък е постигната за сметка на стегнатостта и най-вече на лекотата. Композитните модели са "хибрид" между горните два вида, в който е направен опит за комбиниране на преимуществата им. Дали е успешен този опит, е друга тема. По мое мнение и трите типа пръчки имат своето приложение в риболова на тежко – всеки в своята "сфера". Макар и малко относително, по-долу съм се опитал да систематизирам подходящите видове пръчки за риболов на тежко според това какво и къде ще се лови с тях.

Сом - 1) за риболов от брега, със стандартни монтажи - коленни пръчки /предимно двуколенни/ с дължина от 2.70 м до 3.30 м; 2) за риболов на сом от лодка, с кльонк /този метод на риболов не е точно дънен, но пък определено е в графата "тежък" риболов/ - къси и мощни пръчки, в повечето случаи плътни /около 1.60 - 2 м/.

Шаран - специализираните карп-пръчки са най-доброто оборудване за този риболов. Произвеждат се в три "варианта" - двуколенни, триколенни и телескопични. Дължината им варира от 3.30 м /която вече почти не се ползва/, през 3.60 м /вероятно най-разпространената и предпочитана дължина/, та до 3.90 м, а строят им, респективно тежестта, за чието замятане са оразмерени - от 2.25 до 3.5 либри.

За условията, предлагани от нашите вътрешни водоеми, дължината от 3.60 м, съчетана с 2.75- до 3-либрово изпълнение е най-подходящата комбинация.
Все още се употребяват старите фибростъклени чешки и немски пръчки, които макар и тежки, и сравнително по-къси /до 2.80 м/ от специализираните, са подходящи, особено за риболов на шаран по река Дунав.
Обикновените телескопи с дължина около и над 3-те метра и акция поне 30-60 гр също могат да се използват, но остават на последно място в тази импровизирана класация.

Бяла мряна - шаранджийските въдици са идеалното средство за лов на тази риба. Предвид на това, че тя се лови на тежко най-вече на река Дунав, трябва да се внимава със здравината и стегнатостта на тези модели.

Щука - пръчките са аналогични с тези, използвани за риболов на шаран. Всъщност, ако са една идея по-твърди от шаранските, не би било грешно. Щуката е борбена риба, особено едрите екземпляри, устата й е твърда, така че дългата и яка пръчка е незаменим помощник в риболова й. Телескопите с дължина 3 м и акция между 40 и 80 грама остават като резервен вариант.

Бяла риба - най-меките модели от споменатите при риболова на шаран, са подходящи и за бяла риба. Вярно е, че все още на много места - както по Дунава, така и по вътрешните язовири, много колеги продължават да ловят бяла риба с плътните дебели пръчки от фибростъкло, но според мен няма нужда от толкова тежко и грубо оборудване, за да се лови тази красавица.

Платика, каракуда, бабушка и пр. дребни видове се ловят най-добре с фидер. Другото решение е обикновен 3,60-метров телескоп с акция примерно 20-40 гр.

Макари
Има едно-единствено изискване към макарите, което не зависи от това за какъв риболов ще бъдат ползвани и то е перфектно работещият аванс. Всичко останало като характеристики на една макара е относително и вариращо, или постигнато за сметка на нещо друго. Спазвайки по-горното разделение доколкото е възможно, ще спомена, че за риболов на сом се ползват най-здравите произвеждани конвенционални макари. Една такава макара притежава следните характеристики: метални корпус, ротор и шпула, механизъм с класическа червячна предавка и ниско предавателно число /под 4:1/. Капацитетът й е между 100 м влакно с диаметър 0.60 мм и 100 м 0.90, което дефакто е максималният размер в гамата на повечето фирми, произвеждащи макари. По-добро решение, особено за риболов на тежко от лодка, са сравнително малките модели мултипликатори от гамата на фирми като PENN, Mitchell и др. Ето няколко примера: Mitchell 624, PENN 500 L, PENN 209, PENN 309.
Макарите, предназначени за търсене на шаран са с най-голямо разнообразие. Условно ги разделям на три типа: модели тип бейтрънър; модели с висока шпула, т.е. тъй наречените "биг пит"-ове и обикновени модели. Вероятно най-предпочитани са моделите, със свободна шпула или система тип-бейтрънър:

Общото при тях е възможността за освобождаване и евентуална /не при всички/ допълнителна настройка на свободното движение на шпулата – при моделите с двоен аванс, благодарение на което шаранът поема стръвта без да усеща каквото и да е съпротивление, а когато риболовецът реши, че е настъпил моментът, може с едно завъртане на дръжката да включи предварително настроеният аванс. Другият тип макари са т.нар. "биг-питове", характеризиращи се с високи и относително плитки шпули, позволяващи много добро навиване на влакното върху голяма площ.. За замятане от ръка са незаменими.

Най-качествените модели макари от горните два типа се произвеждат от две фирми – Shimano и Daiwa. Към тях, на втори план, бих добавил и "творенията" на Tica и Okuma. За интересуващите се – ето няколко признати в световен мащаб модели: Shimano Big Baitrunner LC, Shimano Baitrunner GTE, Daiwa Infiniity, Daiwa Emblem и т.н.
Поначало, макарите за риболов на шаран не е нужно да са огромни и мощни, но самата специфика на риболова – т.е. нанасянето на линиите навътре във водоемите, изисква те да събират достатъчно влакно, за да се покрият безпроблемно дистанциите. Повечето биг-питове са с капацитет около и над 200 м 0.40.
Естествено, за всеки от споменатите досега случаи, може да се използва и почти всяка обикновена макара, чиито капацитет е поне 100 м влакно 0.50 мм и има поне 1-2 лагера на ключовите места, но тя не може да предложи предимствата на гореспоменатите два типа.
За риболов на фидер макарите са по-малки и леки, с по-високо преводно число и по възможност с няколко резервни шпули, на които може да се навие влакно с различни диаметри. Това е едно предимство, позволяващо на риболовеца бързо и лесно да се нагоди към всякакви ситуации.

Влакна
Използваните влакна са в диапазона от 0.14 мм /за фидер/ до 0.90 мм /за риболов на сом от лодка/. За шаран – от 0.25-0.35 мм при риболов в затворени водоеми до 0.45-0.50 мм на река Дунав. За щука могат да се ползват същите влакна. Общите изисквания към тях са да са здрави /естествено/ :) и да не са разтегливи, колкото и трудно да се постига това с едно монофилно влакно. Второто е особено важно при риболов на язовир, където монтажите се нанасят на 100-200, че понякога и на 300 метра навътре във водоема. Ефектът от засичането на рибата се "убива" от разтегливостта на влакното.
От друга страна, на Дунава например, използването на по-меко влакно има своите предимства. Не е рядкост да се закачи едра риба в близост до брега, където към по-мекия строй на пръчката се добавя качественият аванс на макарата и разтегливостта на влакното, като фактор, спомагащ за "гасенето" на първоначалните пориви на мощната риба.

Тежести
Те се подбират според това какъв монтаж ще се ползва и къде ще се лови. Най-общо биват два вида – подвижни и неподвижни. Първият тип са тежести, които се нанизват на влакното и се движат свободно по част от него, фиксирана със стопери, вирбел и т.н. Неподвижните тежести имат ухо или дупка, посредством които се монтират неподвижно на линията. Формата на тежестите е доста разнообразна – има сферични, крушовидни, правоъгълни, плоски, конусовидни и т.н. За риболов на тежко на места с течение са подходящи плоските тежести. Най-често използваните тежести са с тегло между 60 и 100 грама, но за екстремни ситуации може да се стигне и до 200 грамови тежести.

Куки
Mustad, Gamakatsu, VMC, Owner, Frontia, Kamasan, Cannelle и още куп други фирми предлагат на нашия пазар куки, които са приложими за риболов на тежко. На модели и размери тук няма да се спирам, основните изисквания, предявени към тях са да са здрави и остри. Като се има предвид, че на тежко се търсят и се очакват предимно едри екземпляри, повечето куки са от дебел материал, добре закалени и перфектно заточени.
Милен Сакакушев
16.03.2005 г.


© Fishing Mania 1999 - 2015