FISHING MANIA| НОВИНИ| ОБЯВИ| КАТАЛОГ| АНКЕТИ| КАЛКУЛАТОРИ| ФОРУМ| КАТАЛОГ| FaceBook| Google+
22 Ноември 2017 г.За нас | Контакти | Реклама
FM Приятели
Спининг клуб - Стари видри
Страница за риболов с изкуствени примамки
Река Янтра - пътеводител
За Дома - рецепти, цветя, статии - zadoma.com
СПОДЕЛЕНО

Вид рибаВид риболовДруги

За шаран с мухарка
Години наред риболовците се стремят да намерят най-удачния начин за риболов на шаран, било то с различна стръв, линия, размер на куката, различни плувки и т.н. През това време и шаранът започна да асоциира определени звуци, обекти и вкусове като заплаха. В някои язовири шаранът се е научил да бъде подозрителен в дадени райони, докато в други не е. Тежестите, използвани за дънен риболов (30 - 40 гр.) издават специфичен звук, когато падат във водата. Това, което става обикновено е, че шумът го кара да се обърне, за да види какво е причинило това цамбурване и ако нищо не се движи, той скоро забравя за това. Презамятането при риболов на тежко или на леко обикновено плаши шарана. От друга страна, падащите във водата листа, клонки или плуващите патици са нещо, с което шаранът е свикнал и не предизвиква у него асоциация за опастност. Това повдига въпроса: каква реакция би предизвикал у шарана мухарският шнур? Едно е сигурно, че шаранът никога не е виждал мухарски шнур или пък е чувал нежния звук от приземяването на шнура във водата. Това са все предимства за риболовеца-мухар.
За този вид риболов най-подходящ е стандартен мухарски прът - клас 7 или 8 с двойно коничен плуващ шнур. Ако използвате въдица, по-малка от 7-ми клас ще имате проблеми с ваденето на шарана. Използването на мухарка с по-мек връх е удачен вариант, защото той ще поеме голяма част от ударите на шарана, което ще предотврати евентуално късане на повода. Плуващият шнур помага да се държи шнура далеч от плуващата в близост до повърхността риба. Дори и да забележи шнура, по скоро ще го вземе за част от плуваща тръстика или за някакво водорасло.
При този вид риболов не е необходимо да ползвате изкуствени мухи, с мухарката може да се замятат най-различни примамки, като например кучешка бисквитка. С мухарката имате възможността да заметнете бисквитката на 18 м. от брега без тя да падне шумно във водата. Друг вариант за примамка е царевица на малка кука (№ 8). Ако ще ползвате плаваща стръв, е необходимо да намажете повода, за да не потъва. Потъващите примамки налагат употребата на потъващо влакно за повод.
За примамка може да ползвате и по-едри мухи за пъстърва, особено белите. Плуващи върху повърхността на водата, те наподобяват парче хляб. Шаранът е чест гост на въдиците на колегите от Америка, които го улавят, докато ловят пъстърва на нимфи. Това също може да се използва като предимство и като примамка да използвате следните видове мухи: ларва на комар (хирономус), нимфа с опашка от фазан и др. При риболов с тези мухи е необходимо да обирате шнура много бавно, с много паузи. Комбинацията от плаващ шнур и потъващ повод е най-удачна, защото така примамката не потъва прекалено много. За по-дълбоки места може да се използва потъващ шнур, но това увеличава риска да уплашим шарана. Леките подръпвания са достатъчни, за да привлечем неговото внимание, а също така е добре да потапяте мухата в размито брашно с вода преди замятане. Интересен е фактът, че има и специална муха за риболов на шаран, създадена от Tom Conner, която наподобява царевично зърно.
Важен момент от тактиката е дебненето и бавните движения. Също така може да използвате растителността за прикритие, а тъмните дрехи са задължителни. Локализирането на шарана е най-важната част от този вид риболов. Необходимо е да откриете един или няколко хранещи се шарана, случайните замятания няма да ви донесат успех. Използването на поляризирани слънчеви очила ще ви е от помощ не само докато гледате, но те са и един вид предпазна мярка докато куката е във въздуха. Веднъж локализирали шарана, разполагате с 3 тактики, които може да ползвате.
Първата е да пуснете мухата буквално върху главата на шарана и да я оставите бавно да потъне. Не се притеснявайте, че мухата ще докосне шарана, той ще я усети и евентуално ще се обърне, за да я "дегустира". Ако ли пък не, леко подръпване на мухата може да провокира интереса му.
Втората тактика е да прехвърлите шарана и бавно, но периодично да обирате шнура през района, в който се храни рибата. Тази тактика е подходяща за случаите, когато шаранът се храни в близост до дъното и излиза от време на време до повърхността. Ако използвате в този случай тактиката с директното подаване на мухата, резултатът ще бъде, че шаранът само ще "плесне" мухата с опашката си.
Третата тактика също е за случаите, когато рибата се храни в повърхностните слоеве на водата. Замятате мухата така, че да падне на около 15 - 30 см. от главата на плуваща към нас риба. Когато шаранът приближи мухата, придърпвате леко, което е достатъчно, за да събудите любопитството на рибата.
Мухите с размер на куката № 8 - 12 са най-подходящи, използването на по-големи може да уплаши рибата. Когато куката е малка и на нея няма стръв, тя ще се забие по-дълбоко. Това, комбинирано с мекия връх на мухарката, който поема голяма част от ударите на шарана, е гаранция, че ще извадите уловената риба. Шаранът не гони мухи, нито пък ще я налапа и ще дръпне веднага. Веднъж усетил, че нещо не е наред, той ще тръгне заедно с куката в устата си. Видите ли как повлича шнура, засичате, но не силно. Сега започва битката и ще ви се наложи да му отпуснете свободния шнур, който е в ръката ви. След като той свърши е за предпочитане да работите само с макарата. Ако дърпате шнура на ръка, има голям риск шаранът да се откачи от куката.
Колегите около вас може да ви помислят за луд, че ловите шаран по този начин, но в крайна сметка вие ще сте този, който ще извади шаран.
По материали
от чуждестранния печат


© Fishing Mania 1999 - 2015